Към днешна дата Делян Пеевски е водеща фигура в българската политика. Под неговото председателство ДПС стана трета политическа сила и в „сглобка“ с ГЕРБ и ПП-ДБ образува евроатлантическо парламентарно мнозинство, което гласува важни закони, в това число и промени в конституцията. Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов се кълняха, че няма под никаква форма да си сътрудничат с ДП, но после подписите им стояха редом до неговия под взетите решения.
Когато „сглобката“ започна да скърца и синхронизираното функциониране на отделните ѝ части сериозно се затрудни, тя се разпадна, а впечатлението у обществото беше, че отново ДП дърпа конците и всичко се нарежда, както той е пожелал. Гласуваните малко преди това законови корекции, предложени от ПП-ДБ, обслужиха неговия план, а реформите, които не му вършеха работа, бяха отменени от Конституционния съд. Назначеното служебно правителство пак беше негово.
Делян Пеевски предизвика и почетния председател на ДПС, чиято власт изглеждаше безгранична. Смяташе се, че щом се опълчва срещу Ахмед Доган, то краят на самозабравилия се нахалник ще настъпи бързо, но очакванията не се оправдаха. Под невярващите погледи на наблюдателите регистрацията на ДПС остана при нахалника, а основателят на движението се принуди да се явява на предстоящите избори под друго име. Какъв ще е резултатът предстои да се види, но от всичко изброено едно нещо вече стана ясно:
ДП наистина се оказа държавно предприятие.
И не казваме, че в тефтерчето зад инициалите ДП не е стоял Делян Пеевски, а че самият Делян Пеевски е държавно предприятие. Няма друго обяснение за неговите възможности и действия освен това, че държавата като предприятие го превръща в този, който е, той започва да я представлява и съответно — управлява. Някой ще протестира — не държавата, а превзетата държава му дава сили, но подобни уточнения не само че не помагат, но дори пречат да се разбере как стоят нещата.
Защо да пречат, не трябва ли да се бунтуваме?
Пречат, защото е крайно време да се съгласим, че превзетата държава е държавата. Няма друга. Тя е такава неслучайно, а вследствие на дълготрайни процеси, в които държавната уредба се е оформила по образа на хората, разположени на различните ѝ етажи. Хората пък са такива, каквито са, в резултат на вътрешни и външни въздействия, техните отношения диктуват и властовите модели, които определят цялостния политически облик. И ако отношенията им не са открити и свободни, то държавата е превзета не от друг, а от собственото си несвободно население. Тогава държавното предприятие е родено от зависимости и произвежда зависимости — неговото име е Делян Пеевски.
Тази констатация не е пораженческа. Тя не отрича необходимостта от бунт. Но бунтът би бил ползотворен, ако се приеме, че врагът сме ние самите, че няма добри, поробени от лошите, а още по-малко от един-единствен лош — ДП. Разбирането, че ДП е държавно предприятие би ни накарало по-внимателно да се вгледаме в държавните механизми и да се занимаем конкретно и компетентно с тяхното поправяне, като непрекъснато си даваме сметка, че те са отражение на дълбоки нагласи в народопсихологията ни.
Изглежда, че задачата е отчайващо трудна, но точно стихийните протести, подлъгани от перспективата на бързата и лесна развръзка, са контрапродуктивни и водят до затъване в блатото, вместо до крачка напред. Съвсем наскоро се появи пример за такъв бунт — диджей отказа на Джокович попфолк поздрав и беше обявен за герой. Задоволяването с такива победи ни държи далече от истинските постижения, с които „чалгарят“ завинаги ще остане в историята.
0 Коментари