Когато интересите на един човек са скрити зад „фасада“ от добри намерения, когато той и единствено той в тази държава „мисли“ за нейното бъдеще, за бъдещето на нейните граждани, значи, че нещо не е наред! Ако един човек ни управлява, и от един човек зависи политиката на тази страна, то не е ли време да сменим системата на управление – диктатурата ни пасва най-добре. Ще си знаем официално господаря.
Загубил усещане за реалност и целесъобразност, той назначава, той уволнява, той размахва пръст, той разпорежда арест или освобождаване. Той притежава правото и контролния пакет акции на тази държава.
А държавата е абдикирала от основните си задължения към своите граждани и произвежда избори след избори, които пък ни водят до следващи такива. Обществото не усеща, че се прави нещо, което да е в негова полза и се реваншира на тази хронична незаинтересованост на държавата и институциите от проблемите и потребностите на хората като не ходи да гласува.
Ще се задейства ли сигналната ни лампа и защо толкова дълго време бяхме толерантни към това, което ни се случва. Ние пасивни консуматори на решенията и действията на един „политик“, който е решил да използва държавата за собсвени цели и обществото за осъществяване на неговото безкрайно и болно его ли сме? Не е ли това причина и хранителна среда за много от проблемите и трагедиите на днешния ни ден?
Обществото може да бъде заредено с много омраза. Но трябва ли? Някой интересува ли се от достойството и честта на отделния индивид?
Нуждаем се от силна държава, с работещи институции. Нека не сме лековерни. Доброто предстои –да, но това определено не е Новото начало, а само ако ние сами се преборим за него. Никой не може да ни поднесе нашето бъдеще на тепсия.
Само и единствено естествената способност за преценка на обществото ще ни предпази от това да бъдем превърнати в контролиран обект, да ни управляват както им е угодно и да контролират възгледите ни, да ни страхуват. Ще успеем ли да запазим националния си инстикт за самосъхранение и да градим сами собственото си бъдеще? Да бъдем личности, а не инструмент зависи единствено и само от нас!
„Човек може да бъде удрян, но не и превзет“ казал човек по мъдър от мен, ще добява дори и в превзета държава.
Автор: Моника Иванова
0 Коментари